Георги Трифонов: Огледало и автопортрет Т.2

Творецът се чувства най-освободен, когато създава. Убеден е, че в тези моменти му помага някаква по-силна и мъдра сила. Не желая да придавам голямо значение на собственото си присъствие, но се надявам с това издание да оставя спонтанно завещание чрез кратки свидетелства за труда си през живота, който не е бил само изпълнен с повърхностни занимания и бохемски начин на живот.

Стремях се да събера поне част от резултатите от работата си. Чувствах нуждата да се освободя от тежестта на годините и да изпитам чувство за свобода - като новородено или възкръснало същество... Мислех, че ще успея лесно да направя селекция (въпреки пренебрежението към личния архив разполагах с доста фотоматериали), но много от моите творби - вероятно едни от най-забележителните - бяха продадени без дори любителски снимки при непознати колекционери по света. Възстановяването им стана невъзможно късно за постигане на по-пълна картина.

Опитах се наблизо да оценя количествено произведенията си: живописни платна, графики, рисунки, илюстрации, керамични изделия и стенописи след студентските ми години от 1973 година насам. Резултатът далеч не претендираше за точност: около 1600 живопис; над 5000 скици и акварели; повече от 250 керамични изделия; над 29 проекта за стенописи и приблизително 15 реализирани (някои вече унищожени). Други произведения? Имаше немалко, но можеха да бъдат още повече...

Както казах преди: тъжно е нямайки дори любителски фотографии на мнозина от тях. Утеших себе си със смисъл напред - непоправимостта на пропуснатото би ускорила процеса по компилирането им; макар списъкът ми никога няма напълно точно представяне на всичките успешни проекти - запазвам значима част оцелели идеи (за отражение върху самия мен) и след публикуването им ще мога да открия нови неизвестни области (дори самият аз) в бъдеще...

Ако постигна малка успех - може би ще намеря вдъхновение дори след това.

15 септември 2007 София