Интеграция на мюсюлманите в България

Процесите на религиозно възраждане сред мюсюлманската общност в България не бива да се разглеждат само като заплаха за светския статус на държавата или социалния мир. Те представляват основно необходимостта от диалог и активно сътрудничество, което да запази различията и да ги превърне в стимул за интеграция. Темата на този диалог обхваща светските ценности и тяхното защитаване в ежедневието.

Нормативният принцип на мултикултурализма е важен, но недостатъчен за установяване на конструктивен разговор относно различията. Липсата на такъв диалог или неговото пренебрегване водят до все по-малка ефективност на традиционните методи за интеграция. Интеграцията трябва да бъде взаимна; тя не включва единствено усилията за интегриране на мюсюлманите, а изисква и промяна в нагласите и готовността за партньорство от страна на българското общество като цяло. В противен случай всички опити могат да бъдат осуетени от представата за асимилация, която заличава културното и религиозното многообразие. Един от начините да се избегне псевдоинтеграцията чрез квотно представителство е насочването към готовността за защита на стойностни мерки в контекста на разширяващ се взаимоприеман диалог.

Един от ключовите проблеми при изследванията свързани с исляма остава легитимността на неговите представители и степента, до която смисълът и символиката са споделени във комуникационната среда. Основните въпроси са: Кой всъщност говори името исляма както у нас, така и извън страната? Какво е нивото na достоверност при обмена нa идеи във публичния дебат? Има ли двоен план или специфична комуникационна стратегия у мюсюлманската общност, която предава определени послания навън към останалите хора и навътре към собствените си членове? Дали това не е част от причината за взаимното недоразумение или корените му лежат по-дълбоко в разнообразните аспекти nа явлението наречено криза нa идентичността?