Фотописи

Тези произведения, които се движат на границата между арт фотографията и минималистичната литература, са изключително въздействащи и мъдри именно заради своята простота и скромност. Те представляват своеобразни репортажи от сърцето – визуални хайку, вдъхновени от уникален поглед към откритията, неочаквани сюжети с изненадващ край и парадоксални ъгли на кадрите, както и от усмихнато-тъжния им прочит.

Иван Кулеков е химик по образование, който е рисувал карикатури; той също така е филолог с опит в радиото. Неговите пиеси са били поставяни в Народния театър, Сатиричния театър и Младежкия театър. Интересното е, че не е успял да прочете част от собствените си книги заради езиците им – италиански или унгарски. Въпреки многобройните преводи в европейските страни той се кандидатирал за президент на България без дълго време да гледа телевизия. Единствено анимационен филм по негов сценарий попаднал в колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Докато снима документални филми в Китай или родното си село Хирево, Кулеков се опитвал да събере образи и думи от целия свят за списание „Паралели“. През последните 15 години обаче затварял всичко това между страниците на книгата си "Фотописи", която според слуховете започвала със нищо и завършвала с въпроса „Защо?“.