Учение за оцеляването

Тази книга продължава да разглежда концепцията за самолечението, която беше въведена и обсъдена в предишните издания. От една страна, представянето на темата тук е по-сложно, а от друга – същевременно по-достъпно в сравнение с предходните книги.

Болестта може да се оприличи на затворник в килия, като врата й служи едновременно за вход и изход. Всеки, който е навлязъл в тъмнината и е възприел тази врата като вход, има възможност да я използва и като изход, стига да осъзнае това. Само онзи, който търси светлината, ще успее да я намери. Когато човек открие светлината у себе си, той става самият той източник на просветление – способен не само да бъде просветен самия себе си, но и да просвещава другите. Не без причина понякога се казва: „Моля те, просвети ме относно този въпрос.“ Колкото повече дълбочина вложим в разбирането на даден проблем за нас самите, толкова по-подробно можем след това да го обясним на другите.