Невидимото дете

Змеят плуваше към стъклената преграда и отвори устичката си, изпълнена с малки, бели зъби.
„Изглежда е ядосан - помисли си Муминтрол. - Ядосан е, макар да изглежда толкова дребен. Какво мога да направя, за да спечеля неговата обич?... И какво ли яде? Как се храни един змей...?“

Обезпокоен и развълнуван, той взе буркана и много внимателно тръгна обратно към къщата, стараейки се да не нарани змея о стъклените стени. Той беше изключително малък и деликатен.

- Ще те обичам и ще се грижа за теб - му прошепна Муминтрол. - Нощем ще ти позволя да спиш на моята възглавница. А когато пораснеш и започнеш да ме обичаш, ще те водя на плуване в морето...