Човешката агресия

В контекста на еволюционното и индивидуалното развитие, агресията представлява най-сериозния разрив в иначе хармоничната картина на човешкия напредък - откритията относно атома, генетичния код, наследствените заболявания и извънземните пространства. Защо обаче това е така, когато самото човечество става възможно именно след отказа от насилие над себеподобни и близки (като канибализъм и инцест)? Ясно е, че тази човечност все още не е достигнала зрялост и подкопава собствената си основа.

В съвременните и постмодерни "информационни" общества, където доминира логическата активност на индивидите, агресията може да бъде мотивирана единствено от социални или когнитивни фактори. Въпросът обаче остава: дали прекаленото акцентиране върху познавателно-комуникативната сфера не води до пренебрегване на етико-практическите аспекти? И не предизвиква ли тази несъгласуваност усещането у човек за непълноценност и агресивност?

Доцент д-р Христо Попов работи като клиничен психиатър в Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Той има множество публикации, включително няколко монографии фокусирани главно върху граничната психиатрия. Те разглеждат както клиничните аспекти на стреса и личностните кризи, така и тревожността, депресивните състояния, човешката агресия και насилието; освен това се занимават с посттравматичния стрес синдром , тероризма , трафика на жени і проституцията .