Маската - свобода и затвор

Тази работа е резултат и уникална комбинация на няколко различни интереса, чийто синтез е важен и необходим за постигането на целите, а също така логичен предвид тяхната същност и перспектива. Тук се разглеждат не само литературните аспекти, но и критическият поглед към едно от най-известните имена в литературата и театъра през XX век – личност, която за съжаление е била пренебрегвана от българските критици.

Основният мотив зад усилията ми в това изследване е да демонстрирам как творчеството на Пирандело продължава наследството на значимите автори от XIX век, като в същото време разкрива новаторски подходи, които стават характерна черта на модерната драматургия след него.

Първата част анализира философско-естетическите идеи на Пирандело, разработени основно в неговите студии „Хуморизмът” и „Изкуство и наука”. В този раздел обяснявам понятието хуморизъм и проследявам влиянието върху италианския писател от философските размисли края на XIX до началото на XX век.

Втората част разглежда развитието му като драматург и трансформацията му в един от водещите представители на новата драматургия с корени при Хенрих Ибсен. Изучавам творчеството му както във връзка с литературния контекст по онова време, така и интерпретационните опити за оценка на произведенията му.

Основната част от текста (глави IV-VII) предлага анализ на най-забележителните драми на Пирандело като примери за социална, политическа и артистична трансформация. Семиотичният контекст подчертава стратегиите за генериране смисли и разнообразната интертекстуалност в модерната литература та театър.

Глава VIII проучва поетиката му: концепцията за театър огледало като метатеатрална форма; маската представляваща разрушение Аз-а; многослойността при представянето; субверсията мимезиса чрез деконструкцияta знаковата система.

Последният раздел излага драматургията у Пирандело като ключов момент в развитието modern drama , стремейки се да уточни нейното значение сред променящия се театър през ХХ век.