Архитектурното изкуство на старите българи Т.2-3: Късно Средновековие и Възраждане

Този труд е продължение на първия том, посветен на Средновековието. В него се разглежда развитието на българската архитектура от XV до XIX век в контекста на Османската империя. Анализът включва и аспекти от имперската култура, както и нейното влияние върху българските земи през различни исторически периоди. Отбелязва се, че това взаимодействие става чрез български строители, резбари и зографи, които са основните майстори в балканските и западномалоазийските области на държавата. Представя се концепцията за съществуването на архитектурно-художествени течения в рамките на единна Българска възрожденска школа по архитектура.

В труда подробно са описани 44 центрове за строителство, дърворезба и живопис в Мизия, Тракия и Македония, като около две хиляди майстори с техните произведения са каталогизирани. Доказано е, че тъй наречената "балканска архитектура" всъщност произтича от творчеството на тези майстори във всички райони на полуострова и Западна Мала Азия.

Книгата представлява интерес не само за историци, архитекти и изкуствоведи, но също така привлича вниманието на широк кръг ценители на българското архитектурно наследство, дърворезбарско изкуство и живопис.