Наръчник на апологета

Историята на третата книга от "Наръчник на апологета" е свидетелство за времето на преследванията срещу Светата Българска Православна Църква по време на комунистическия режим в страната, между 1944 и 1989 година. Тази книга, която дори не беше разрешена за печат дори в ограниченото издание на Годишника на Духовната академия, бе закупена от Светия Синод и преписана от архимандрит Василий (Трингов) за собствена употреба. Сега тя най-накрая достига до българския читател.

Рано или късно, потуленият труд посветен на християнското образование ще продължи да разпространява светлината си не само с основната си цел - защита на християнската вяра и опровержение на лъжите и манипулациите от страна на безбожниците, но също така като доказателство за времето, когато е бил забранен. В онези години нашата свята Българска Православна Църква блестеше – гонена и мъчена от властници с неограничено влияние! Как прекрасна беше Божията благодат сред богослужението! Как тичахме през студа и гъстите мъгли към Божиите храмове като към бащини домове, където своята любов ни предоставяше майчинската прегръдка!

Църквата преминаваше през жестоки страдания, но оставала силна въпреки тях. Непоколебими във вярата си бяха двамата представители – проф. Борис Маринов и Александър Величков; те никога не се уплашиха нито замлъкнаха под натиска върху Църквата по време на комунизма. Чрез страниците на "Духовна култура", "Църковен вестник" и Годишника им те активно реагираха против всяко нападение срещу православната вяра.

Не може да бъде пропуснато споменаването за колоритния архимандрит Василий (Трингов), който притежаваше искрена лична вяра и винаги намираше начин да говори за Бога независимо от последиците. През 60-те години той бе изпратен в заточение поради смелостта си при проповедване – именно там той успява да запише инкримираната трета книга от "Наръчникът". След завръщането му обратно в София със забрана да проповядва, той все пак продължаваше своето служене чрез словото си извън амвона.

Бог да прости тези трима верни служители na Свещеното дело! Техните усилия няма как да бъдат напразни – техните дела ги следват навсякъде (Откр. 14:13).
Анастасия Бойкикева