Търнър: Структурен разрез

Сградата е съвременна, а картините в нея носят духа на миналото и бъдещето. Това представлява последния парадокс в следсмъртното наследство на Търнър - отражение на неговия противоречив живот и още по-противоречив характер: той е едновременно адаптивен и бунтовнически настроен, стиснат и хитруващ, безсрамен имитатор и смел иноватор, свой собствен двойник, който би могъл да се опише като "Ти си вторият в моята единствена самота", подобно на Рилке. В този вихрен поток от конфликти, който характеризира творческата му дейност, из emerges една спонтанна живопис – все още необуздана дори век и половина след създаването й; тя остава непостижима и неизяснима.

Много критици са се опитвали да я анализират. Десет години назад написах книга за Търнър, вдъхновена от множество различни подходи: философски, научни и психоаналитични. Значими личности като Роман Якобсон и Клод Леви-Строс ми направиха комплимент относно труда ми. Въпреки това обаче трябва да призная невъзможността си ясно да формулирам какво точно представляват удивителните картини на Търнър. Те нахлуват смело в територии на живописта недостъпни за човешка четка. Словата напразно се опитват да ги настигнат; те заглъхват под тежестта на ограниченията си.

Но не всички автори искат да признаят своята слабост пред величината на тези произведения. Някои критицизми прибягват до сарказъм – например през 1846 г., един такъв писател нарича работите му "безформени пустоши" или "портрети на нищото". Ироничният тон може би всъщност придава нов живот именно на най-загадъчните творби.

След размислите върху изкуството от философите Сартр и Хайдегер вече разбираме по-добре концепцията зад рисуването - то не винаги предполага представяне или изображение на конкретно съдържание; понякога просто означава актът само по себе си. Такова е отношението към рисуването у Търнър – затова много от картините му получават определението "портрети на нищото", но точно тук лежи тяхната величина.

Възможно е моето описание недостатъчно убедително; вероятно ще бъде полезно погледът към самата същина чрез яснотата ще помогне за осветляване несигурните понятия около него. Може би асоциацията с някои фонове от платната Светлин Русев ще донесе разбиране: там предметността постепенно избледнява до безкрайна цветна площ - онова известното "нищо", което първи открива Търнънr.

Нито съвременниците му нито сегашната публика успяват напълно да оценят красноречивото значение скрито във vast пространство без граници или обители.. Учени дори използват терминология като „Кълър бегининг“, което носеше допълнителен смисъл — начало цвета символизира рождество както света така ставайки метафора за ново начало

Цветът започва своето сияние... Какво ли носило завръщането? Както никой няма способността окончателно трансцендира пределното отвъд? Именно това тества самият Тюрнер – желае го не само той! Самo онзи ,който има куража заглеждайки странности Нищотo има шанса видят радост всичко.
Петар Увалиев