Бог да благослови Стю

Книгата "Бог да благослови Стю" първоначално трябваше да бъде нещо съвсем различно – дълбокомислена, красноречива и коментираща света около нас. Бях замислила този важен проект повече от 15 години, но плановете ми не се реализираха така, както очаквах. На 29-годишна възраст вече бях загубила интерес към писането; работех с хора, страдащи от тежки психични разстройства и си казвах, че поне журналистическото ми образование ще има някаква полза - баща ми щеше да постави дипломата в рамка за семейната хроника.

Тогава преминах през труден период - опитвайки се с колегите си да помагаме на хора с психични увреждания, които никого не интересуваха. Все по-често започвах да осъзнавам как грижата за другите изглежда незабелязана и без значение.

В един момент получих покана от холандска организация да консултирам техен проект. Заминах за Амстердам, където преживях физически инцидент, който сериозно заплаши живота ми. В критичния миг поисках помощ от много хора и реакцията им беше подобна на тази в работата ни с рисковите групи - пълно равнодушие. Точно тогава появяващият се ирландец на име Стю ме защити със собствен риск и след това просто изчезна без дори да чуе благодарността ми. Не поиска нищо в замяна на спасението на живота ми.

Не успях лично да благодаря на Стю за увереността му – тя ме научи, че дори когато всичко е най-трудно, винаги може да се намери човек готов να реагира срещу страданието около него. Пиша тази книга като знак на признателност към него и пожелавам всеки един от вас да открие своя Стю в моменти на нужда или самия себе си като такъв поне веднъж.

Сега представям сцената: ръка нежно нахлува под презрамките й – арогантна и натрапчива ръка. За кратък миг губи представа къде е и вярва, че ръката принадлежи на Чужденеца; смята обаче цялото време без него за ужасен сън и мисли, че вече се пробужда в нормалността – святът бил такъв мястото правят точно неговите ръце естествени по отношение към нея. След секунда разбира истинската природа на Чужденеца; неговите докосвания никога няма какво общо с грубостта.

Свива юмрук внезапно нанася удар без дори погледнато нагоре — знаейки как болезнено удря ефективно; правила го е многократно досега в живота си. Силният звук пронизва купето — който й попадне под удара явно я боли жестоко! Като отвори очите вижда едно момче сред компанията приятели Милагрос: „Мамка ти!“ изкрещява той при ответния удар—юмрукът му намира лицето й между носа και окото… болката е маловажна спрямо яростта която завладява душевното й пространство непредвидимо!

Пак свива юмрук—един удар символизира всеки ден отсутстващия Чужденец; още един представлява всяка гореща самотна нощ прекарана във плач поради неудовлетворения глад по него… последвалият удар блести срещу собствената стабилност която я оставила сама сред мъртвците умираници... И следват нови удари против проклетото чакане самоцелево просто ей така —като начин данаправят празнотата вътре."