Златото на Хан Кубрат. Перешчепинското съкровище

Историческа поредица "Наследство".

Лятото на 1912 година донесе случайно откритие в пясъчните дюни край село Малая Перешчепина, близо до Полтава — съкровище, съдържащо около 800 предимно златни и сребърни предмета. Сред находките се включват съдове, оръжия със златна и сребърна облицовка, елементи от конска сбруя, коланни комплекти и украшения инкрустирани със стъкло и скъпоценности. Освен това са намерени 69 византийски монети. Тази находка е изключителна по своето богатство; за сравнение общото тегло на златните артефакти достига около 25 кг, а на сребърните - приблизително 50 кг.

Целта на настоящата публикация е да представи всички части от Перешчепинския комплекс в научния оборот чрез специализирани методи за анализ (включително химичен и металографски) както и консултации с експерти по метали, камъни и други материали. Публикацията обхваща текстова част и каталог от 137 описания.

Читателите не само ще получат информация относно паметниците, но също така ще се запознаят с драматичната история на откритиято и опазването на съкровището от Малая Перешчепина – рядко срещано явление в средновековната археология при подобен род находки, тъй като много често те биват разпръснати или ограбвани преди да бъдат документирани.

Към написването на книгата са привлечени няколко автори. Уводът е дело на Б. И. Маршак и З.А Лвова; разделите посветени на византийските вещи са написани от И.В Соколова и В.Н Залеская; тюркските и сасанидските артефакти са разгледани от Б.И Маршак. Основната част от монографията акцентира върху анализа на по-малко известния материал в литературата, който не попада нито под Византийската или ираникската категория нито към "тюркската" група – тези находки публикува З.А Лвова. Заключението е написано съвместно от авторите. Изследванията свързани с историята за намирането на Перешчепинското съкровище са осъществени благодарение на Н.А Фонякова.