Блага Димитрова.Събрани творби Т.7: Осъдени на любов. Подземно небе

Пътувах от далечни места –
от единия край на небето
до другия.
В една вечер, обагрена в тъмно кафяво,
преминах през прага, който отделя
мира от конфликта.
Бях готова да се загледам в сълзите –
като че ли в сух кладенец, и да срещна
очи, изпълнени със смърт.
Когато зората проблесна като нар,
една изморена жена ми се усмихна
и аз, чужденката.
През тази усмивка разбрах
твоето страдание и нежност, и сила -
изтерзан Виетнам.
Заради такава усмивка преминах
от един край на живота до другия.
Ханой, 14 септември 1966 г.