Музеят на безусловната капитулация

Изгнаникът има усещането, че неговото състояние на изгнание наподобява структурата на съня. Неочаквано пред него се появяват лица, ситуации и образи, привлечени от магнетичната сила на съновидението; внезапно той осъзнава, че животът му е бил написан още преди да настъпи реалността му – изгнанието не е следствие от външни фактори или собствен избор, а координати, които съдбата е начертала за него много преди това. Убедил се в тази сладка и интензивна идея, изгнаникът започва да интерпретира неумелите знаци, кръстчета и възелчета и изведнъж му хрумва, че във всичко открива тайно сходство и дълбока логика зад символите.