Led Zeppelin - романът/Песнопойка за плешиви хипита

Аз съм Джон Хенри Бонъм и утре е 25-ти септември. На тази дата, според предсказанието на една циганска кралица от панаира в родния ми град Редич през 1966 година, трябва да умра. Не спомена обаче точно коя година ще се случи това, но предполагам, че го каза с цел да ме стресне... Тогава бях млад и се чувствах неустоимо - току-що получих първата си заплата от строителната фирма на чичо Хенри и навършвах осемнайсет години в деня на открития панаир - 31 май. Имах двойна причина за празнуване. Затова с приятеля ми Робърт (който идва всяко лято при леля си в нашия град) изпихме по няколко халби Ел преди да стигнем до цветната палатка. Видял съм много красиви жени през живота си, но никоя не беше като онази циганска кралица! Очите й горяха със страст, а тя държеше кристална топка в ръката си. Може би заради този огън инстинктивно се наведох и започнах да целувам върховете на обувките й. В този момент тя ми каза:
- Джони, ти ще умреш на 25-ти септември!
Когато излязохме от палатката, чух песента "Дилайла" на Том Джоунс от високоговорителя до виенското колело: "О, моя Дилайла! Аз ще умра от любов!" Усещах как краката ми омекват и как умирам от любов към моята циганка. После Робърт ме заведе до храстите край реката и предложи да повръща...

---

Сутринта момчето се пробуди рано и премина покрай спящите братя си, сестричката и майка си - всички разположени направо на пода в голямата стая. Навън слезе за малко облекчение; тейко му спеше спокойно на чардака през летните нощи. Когато затвори зад себе си врата, разтърквайки очите си все още замаяни след сън, той видя ужасна гледка: първо забеляза брадвата после главата на баща си - разрязана наполовина като любеница сред локва кръв... Точно тогава усети присъствието на Страха - огромен паяк с парализираща волята токсична сила; усети дори миризмата му… И странна топлина грееше по мъжките му крака под дългата ризка.

Не успяха да разберат кой го е убил или защо - дали заради пари или земя? Животът след това стана непрестанна борба срещу Страха; въпреки че хората около него смятаха Влади за корав човек само той знаеше истинската ситуация.
Той тъкмо бе освободен от казармата когато местните тръгнали против властта през 1923-та година; решението изглеждало опасно затова участваше и той сред седемнадесет души - едва трима носели оръжие. Поеха към града директно през узрелите царевици усещайки Страха около себе си… Другарите му почнаха да забавят темпото притискайки се между кукурузите уж по нужда… Само четирима стигнали до уреченото място след доста чакане влакът най-накрая дошъл показвайки им че линията не е взривена.

След прибиране вкъщи войниците започнали издирването им... Влади скрил се между житото там обаче пак бил преследван от Страхът който карал войниците да мушкат щикове в купчината жито... Не извикал даже когато желязото пронизало ръката му - единствено кръвта го издала… Осъдили го двайсет месеца шибан живот а после амнистия избягала докато бил във Шуменският затвор.
Прибрал се вкъщи женил име деца всичко изглеждало наред докато жена му не заболела ... За здравословното лечение последвали злини тачакинлици натрупали парички похарчени безмилостно опити потопяли я при доктори … Диагнозата звучала жестоко рак ...

Влади продал нивките заключили ги болница надявали спасение дни насочват новини полета над София
Но съдбата решила иначе бомбардировките промениха всичко…. Болничният персонал открил Владевица мертвеца страховита реалност…
Нямаше средства даже погребения организирани довели свещеници обезумял …
На края намерили само кратер останал вместо гроб … Прибирал обратно със счупено душевност наложило страх...
Петър Марчев