Между небето и земята

Казвах се Салмън, като оная риба /сьомга/, а малкото ми име е
Сюзи. Бях на четиринадесет години, когато ме убиха, на шести декември 1973 година. Уби ме един мъж от квартала. Мама харесваше цветната му ограда, а баща ми си говореше с него за торове."

Това е Сюзи Салмън, която ни говори от Небето. Там прилича много на училищната игрална площадка - има хубави люлки, има съветници, които помагат на новодошлите да се приспособят, има и други като нея, с които да сподели жилището си. Всяко нещо, което си пожелае, се явява мигновено, освен онова, за което мечтае най-силно - да бъде на земята с тези, които обича. Сюзи наблюдава от небето. Вижда, как щастливото й семейство от уютното предградие се свива в себе си, след нейната ужасна смърт и как всеки се мъчи да се справи по собствен начин с непоправимата загуба. Годините текат и под нейния поглед приятелите й, братчето и сестра й порастват, влюбват се и правят всичко, от което тя е лишена. Но земният живот още не е приключил за Сюзи...