Между небето и земята

Аз съм Сюзи Салмън, точно като рибата сьомга. На четиринадесет години загубих живота си на шести декември 1973 година. Убиецът ми беше мъж от нашия квартал; майка ми харесваше цветната му ограда, а татко често разговаряше с него за торове.

Това е историята на Сюзи Салмън, която ни разказва от Небето. Там мястото наподобява училищния двор - има красиви люлки и помощници, които асистират на новите жители да се адаптират. Има и други деца като нея, с които може да сподели пространството си. Всичките й желания се изпълняват мигновено, освен най-силното – желанието да бъде отново със семейството си на Земята. От височината наблюдава как нейното щастливо семейство в уютния им дом страда след трагедията с нейната смърт и всеки опитва по свой начин да преодолее загубата. Времето минава и под нейно око приятелите й, братчето и сестра й растат, влюбват се и изживяват всичко онова, което тя никога няма да преживее. Но животът на Земята още не е приключил за Сюзи...