Традиционно народно облекло по поречието на река Струма

Облеклото, като елемент от традиционната материална култура, формира човешкия облик в контекста на социално-антропологичните аспекти. То играе важна роля за интеграцията на индивида в културния живот на общността. Следователно промените в облеклото не само че произтичат от естествената нужда да се защити тялото от климатични условия, но също така изразяват стремежа за идентификация с определена група и принадлежност към нея.

В етнографските изследвания облеклото се разглежда като силен художествен символ, който обозначава връзката с етноса и поддържа етнокултурната традиция. Народоведът Любомир Милетич още през началото на XX век го описва като значим признак на народността, наред с езика – един от най-сигурните маркери за национална идентичност; а по-късно то започва да се възприема като своеобразна "визитка" на различни народи. Считано за ключов аспект от етничността, облеклото е имало особено значение за запазването на историческата памет сред народа и носи висока комуникативна стойност чрез предаването на историческо, културно и художествено наследство.

От ранен етап облеклото придобива функцията не само да служи практическа цел, но и да функционира като знак. Когато човек носи специфична дреха, той вече не просто е покрит; той става означен индивид. По този начин облеклото сигнализира социалния статус всекиго както и динамиката между хората в обществото. Освен това то действа активно като социален регулатор при утвърждаването и поддържането на традиционни патриархални отношения. В множество свои измерения именно поради тези причини темата за облеклото привлича интереса на многобройни изследователи.