Съчинения в 7 тома. "Убий българина!". Т.4

Първо, трябва да се запитаме - дали тази книга е роман? Признавам, че не мога точно да определя нейния жанр. Но разсъждавам по следния начин: всеки истински роман представлява човешка история. А реалната история на човечеството всъщност е един огромен роман – най-великият и в същото време най-страшният и най-красивият.

Така че това може да бъде наречено романът на моя живот – автобиографичен, с исторически нотки, политическо съдържание и есейна форма. От всички тези амбициозни литературни определения ме тревожи особено "исторически". Страхувам се, че книгата би могла да бъде възприета като опит за историческо наставление. Нямам намерение да си присвоявам ролята на историограф!

Всяка личност носи част от историята в себе си; това е едно от "доказателствата" за наличието на душа. Въпреки глобалността й, всяка индивидуална история остава уникална и неповторима. Тя обединява известни факти с легенди, митове и самоизмами... Такава е и моята собствена история, която споделям тук.

Преди сто години Константин Иречек отбелязваше, че българският народ се състои от бивши, настоящи и бъдещи министри. Това важеше за следосвобожденските времена, когато във всяка кръчма Българинът обсъждаше политика. Спомняйки си назад към половин век предишното ми преживяване мога уверено да кажа – помня този типичен Българин! Всъщност той говореше за политика само привидно; дълбочината му беше свързана с истории - задавайки вечните въпроси: Кой съм аз? Откъде идвате? И къде отивате? Колкото хора - толкова различни отговори.

За ужас на Иречек ще спомена как днес ситуацията изглежда различно; сякаш българите са станали повече историци отколкото политици – навсякъде из клубове и ресторантчета те обсъждат миналото ни. Обаче тук пак има парадоксално противоречие: под повърхността вместо историческите теми доминират политиката...

И още нещо.
Да! Този "роман" можеше да последва традиционната структура без отклонения; но сметнах, че тогава вероятно ще загубя неговия основен плюс – искреността му. Затова реших той да остане фрагментиран и разбъркан подобно на жребий пред теглене.
Любомир Левчев