Реквиемът на блондинките

Отне ми малко време, за да осъзная колко безнадеждно е положението. Почти веднага се втурнах към вратата и я натиснах с цялата си сила, но камъкът не мърдаше. Единственото, което постигнах, беше да си нараня рамото. Пробягах гробницата с лъча от джобното фенерче, но не намерих друг изход. Подът също беше каменен и нямаше никаква надежда да бъде разкопан без специализирани инструменти.

Погледнах Одри при светлината на отслабващия фенер; лицето й изглеждаше обезобразено от страх.
- Виждаш ли? - каза тя с треперещ глас и се хвърли в обятията ми. - Онзи сигурно вече убива Редж! Трябва да действаме! Трябва да му помогнем!
Притисках я до себе си.
- Боже мой, Одри! - промълвих, хванал я за китките. - Не губи ума си! Виждаш ли, че нищо не можем да направим? Не разбираш ли, че сме живи погребани?