Ехо от автопортрети

"Не всичко, което съм чул, е записано; не всяка написана дума е чута от мен.

Така разбирам контраста между рупора и ехото. Наивно е да се усилват изкуствено гласовете на хората, които в следващите страници споделят своите истории – те сами по себе си са достатъчно силни. Но откъде произлиза тази сила? Когато решиш да не тълкуваш дълбоко и просто да се довериш, очаквайки разбиране сред обърканите гласове, които търсят пътя си през бръчките на живота и личните предразсъдъци.

Изключително ме привлича идеята да бъда наречен техен приятел, но това би било неправилно използване на старата мъдрост - "Кажи ми кои са твоите приятели..." - и ще изглежда като провинциална самохвалство с фалшива визитка. Истината е, че ако един ден получа телефонно обаждане с думите "Здравей, приятелю!", то този ден определено ще бъде прекрасен.

Разстоянието помежду ни носи ползи: обичаш ги без да си влюбен. Умееш да различаваш нюансите и тоновете; можеш да използваш иронията за насърчаване на размисъл у другия без самообвинение. Можеш уверено да заявяваш честността си до момента, в който тя ти идва естествено. Открито признаваш избора си да бъдеш тук именно защото тук цениш почтеността – онази истинска стойност незасегната от светлината на известността." /Георги Стойчев/