Нерон, кървавият поет

Нерон е император, но мечтае да бъде нещо повече – поет. Тази книга разглежда страстта към творческото признание, която унищожава всичко на пътя си. Нерон, всемогъщият владетел, се чувства като просяк пред всеки утвърден поет. Завижда на даровитите и безпощадно ги премахва от пътя си, пресичайки всяка граница в стремежа си за успех. Маниакалната му амбиция издава смъртна присъда на всички, които не го аплодират. Нерон търси красота, но минава през кървав ад, за да достигне до опустошение.

Романът „Нерон, кървавият поет“ е преведен на 16 езика и неговият герой загива в Древен Рим; уви, не завинаги.

Унгарският писател Дежьо Костолани (1885–1936) е роден в Австро-Унгария в Сабадка (днешна Суботица в Сърбия). От ранна възраст той проявява бунтарски дух и след конфликт с учителя по литература е изключен от гимназията под ръководството на собствения си баща. Учи унгарска и немска филология в Будапеща и Виена и цял живот работи като журналист. През 1910 г., със стихосбирката „Плачът на бедното дете“, предизвиква литературен фурор. Прозата му представлява един от най-високите моменти в унгарската белетристика и получава световно признание още с дебютния роман „Нерон, кървавият поет“ (1921), за който уважаваният литературен авторитет Томас Ман пише ентусиазирано предговор. Костолани оглавява унгарския ПЕН-клуб и превежда произведения на Шекспир, Оскар Уайлд, Верлен, Бодлер, Гьоте и Рилке. Определя себе си като естетист; хуманист с убеждения. Той подкрепя множество млади писатели и поети а Атила Йожеф казва за него: "Той беше наш брат; стана ни баща."