Смъртта е занимание самотно

В едно мъгливо градче в Калифорния времето изглежда е спряло. Влакчето от лунапарка наподобява заспал динозавър, червеният трамвай свети на завоите, а петролните сонди издават звук на стенание край брега. Там е открит мъртвец в потопена клетка, която някога е била дом на лъвове.

По време на дъждовна нощ млад писател с чувствителна душа среща Смъртта и след това нейното зловещо присъствие го преследва навсякъде. Един по един неговите приятели – странници и самотници – падат под нейната безмилостна ръка. Никой не вярва, че серийният убиец обикаля улиците. А дали самото градче не става жертва на забързаното модерно време?

„Смъртта е занимание самотно” представлява една от най-зрелите творби на известния американски автор Рей Бредбъри. Тридесет години след първата си публикация българските читатели могат отново да се насладят на книгата благодарение на превода на Жени Божилова.

Дъждът валеше като из ведро, докато големият червен трамвай се движеше през тъмните полета покрай пътя; пороят удряше по стъклата и затрудняваше видимостта към околността. Преминахме край Кълвър Сити, без да видим филмовите студиа, продължавайки напред — вагонът прехвръкваше с усилие, дънките под краката ни скриптяха, празните седалки също протестираха със звуци при всяко движение.

Изведнъж ужасен мирис ме удари зад мен и невидим глас извика:
— Смъртта!
Свирката заглуши думите му и той повтори:
— Смъртта…
Ново изсвирване последва.
— Смъртта — каза гласът зад мен — е занимание самотно!

Мислех си как ще заплаче. Гледах пред себе си към проливния дъжд, който сякаш идеше да ни посрещне. Трамвайчето намали скорост и човекът до мен стана ядосан; беше готов да реагира агресивно ако не го чуя или погледна поне веднъж в очите му. Искаше внимание; желанието му почти ме удави в нуждата му от признание. Усетих как ръцете му се протягат - незнайно дали като юмруци или остри нокти - целейки или да ми нанесе удар или просто да бъде забелязан; трудно можех да разбера намерението му точно тогава.

Задоволи моя страх с гласа си:
— О смъртта!
Тогава трамвая спря.
Кажи го вече! помислих си.
— Е занимание самотно! — произнесе той тихо предизвикателно преди да слезе от вагона."