Намерени в превода. 31 българисти чужденци и техните български езици

Текстът съдържа 31 интервюта с хора от различни части на света, които са посветили живота си на българския език и литература, както и на дълбоката си обич към културните достижения на българския народ. Интервютата са проведени в периода между февруари 2011 г. и декември 2013 г. по разнообразни начини - чрез лични срещи, предварително подготвени въпроси (с изключение на един случай с Димитрис Аллос от Гърция), фейсбук чатове или имейли. Всички участници реагираха положително, което подсказва колко много се надяват ние тук в България да обърнем внимание на техните усилия и да ги оценим, а не само индивидуално или творчески, но също така институционално.

Парадоксалното е, че след разговорите стана ясно: институциите оставят тези хора сами да се справят – почти като литературни агенти (професия с високо заплащане в западния свят) за разпространението и популяризирането на българската литература извън страната ни. Някои от тях постигат значителен успех, докато други вече са се отказали поради безразличието от страна на българските институции и се насочват към нови начинания.

Добрата новина е, че постоянно се появяват млади хора с желание да проучват българската култура и литература; те проявяват любов и преданост към България. Основополагащи за решението им да посвятят живота си именно на нашата култура са три думи: Случайност, Себеотрицателност и Стоицизъм. Комбинирани помежду си те образуват важна дума - Съдба - която поставя изисквания най-вече към нас самите като местни жители.

Формулата "3хС = С" показва как всеки от тези чуждестранни българисти вижда своята връзка със славянското наследство не просто като професионален ангажимент, а като част от собственото си предназначение – Съдба. Въпреки трудностите и липсата на разбиране относно тяхната работа у нас през годините (особено по времето на социализма), когато държавната политика е контролираща; настоящият момент продължава тенденцията за недоразумения около ролята им.

Важно е обаче да отбележим: ако понякога чуем нещо за българската литература извън границите ни, то това дължим основно именно на тези отделни личности - благодарение на техните усилия вместо ясна държавна стратегия. За съжаление подобна политика остава неопределена във времето напред... Но нека оставим администрацията зад себе си в нейното безидейно поведение и разгледаме истинските носители идеи в сферата на културата!