Кървавата шапчица

Децата в тази сурова страна порастват бързо. Липсват им играчки, затова те се заемат с работа и рано придобиват зрялост. Но това момиче, най-малкото в семейството и изключително красиво, е разглезено от майка си и баба си, която му е изплела червен шал сега изглеждащ зловещо като кръв върху снега. Гърдите й тъкмо започват да се оформят; косата й е лека като пухче и толкова светла, че почти не прикрива бледото й чело; бузите й са свежи и алени, а женското кървене вече започва - вътрешният часовник на живота ѝ ще отброява нов цикъл всеки месец.

Тя живее в рамките на невидимия пентаграм на собствената си девственост. Представлява непокътнато яйце; тя е запечатан съд с магическо пространство отвътре, което остава здраво заключено зад мембрана; затворена система без умение да трепери. Разполага с нож и не познава страх.

Ако баща ѝ беше у дома, вероятно щеше да забрани напускането ѝ, но той работи далеч в гората - събира дърва за огрев - а майка ѝ не може да откаже желанието на дъщеря си.

Гората я обгръща като челюсти.

Чели сте приказките „Червената шапчица”, „Котаракът в чизми” и „Синята брада” и сте усещали напрежението от закодираните послания в тях - как хората предават страховете си към следващите поколения наред със своите надежди.

Анджела Картър разкри сърцевината им чрез нови интерпретации, които продължават да бъдат подчинени на мракa, насилието и чувствеността, но също така включват смелостта да нарушаваш правилата.

В "Кървавата шапчица" ще откриете не просто възрастни приказки - това е модерната митология на съвременния човек, който помни колко страшни могат да бъдат горите и ужасите скрити сред тях.