Стъклена кожа. Поезия

Ако метафората представлява Цветето на поезията, то творчеството на Йордан Пеев е като Градината на тези цветя. Неговата нова книга подсилва убеждението, че в българската изящна литература разцъфтява талант с уникално усещане за магичната сила на метафората да създава евристични художествени светове. Този автор изпитва дълбоко уважение към безплътните, но мощни същества - думите. Вероятно затова те му отвръщат с щедрост за ритуалното му отношение към тях. Имам чувството, че понякога той получава повече от тях, отколкото е предвиждал. Както се казва – дано всеки има късмет; в началото на своя творчески път той изглежда като специален любимец на някоя от дъщерите на величествената Дама ? Поезията.

Важно е да подчертая, че това не става дума за лекомислено и мимолетно приключение. Става въпрос за съдбоносна връзка с всички рискове и ангажираност към нея. Нимфите на Поезията не прощават горделивост или самозабрава; нямам основания да смятам поета уязвим спрямо подобни недостатъци, но трябва да го спомена, тъй като те са известни със своето заразително влияние.

Освен неговата непоколебима вярност към капризите на вдъхновението и благосклонността на думите към неговата поезия, още един фактор ме кара да вярвам в бъдещето му като творец: интуитивното (неподсказано) обогатяване и осмисляне тематика в произведенията му. В новата си книга Йордан Пеев включи стихотворения с остър социален акцент и граждански дух както и философска задълбоченост. Читателят ще ги забележи лесно; те не са просто пунктове от списък за награди – а важни детайли, които ще запазят името и образа на поета във времето.

Петър Анастасов