Мечти и тайни

Гданск. Улица „Полянки“, пролетта на 2009 г. Г-жа Данута се подготвя да сподели своите спомени. Какво да разкаже първо? Как да организира богатия поток от събития и преживявания? Какви думи да избере, за да опише себе си? Взима филма „Данка“ - документален материал от преди две десетилетия, който показва моменти от семейния живот през 80-те години. Майката е сред децата си; тя приготвя обяд, белейки картофи за супа. Семейството прекарва време край езеро. Съпругът изразява признание към жена си и тя му отвръща със същото. В един студен декемврийски ден Данута преминава през кордон на ЗОМО, за да остави цветя на Паметника на загиналите корабостроители в отсъствието на Лех. Присъства и на концерт с Джоан Бейз у дома им в квартал „Заспа“. Има тържествени мигове от получаването на Нобеловата награда и митинг в САЩ с нейно участие... Реакцията й спрямо тези стари кадри е учудваща. Първоначално наблюдава безразлично и приканва братовчедка си Алина: „Ела да видиш какво беше тогава!“ Но след малко очите й започват да се напълват със сълзи, а след още няколко минути шепне нещо, хванала се за главата си. Филмът приключва в мълчание... Изведнъж чуваме остри думи: "Защо показахте всичко това?! Кому са нужни тези чувства?! Сега виждам тези събития по различен начин и поведението ми изглежда чуждо." Тя признава: "Не мога просто да повярвам какъв човек бях тогава… Гледах филма сякаш не ставаше дума за мен… Откъде намирах сили?" Не можеше дори να предположи колко сила притежава - способна е била толкова позитивно da влияе върху другите! Според нея това бе друга личност - не самата тя! /Пьотр Адамович/