Изповедите на младия романист

Умберто Еко публикува дебютния си роман "Името на розата" през 1980 година, когато е почти на петдесет. В своите „изповеди“, докато приближава осемдесетте, той поглежда назад към дългия си опит като теоретик и по-новите си произведения, анализирайки успешното им взаимодействие. Авторът започва с проучване на границата между художественото и нехудожественото, преминавайки игриво и сериозно по нея с блестяща интуиция. Според него доброто есеистично писане трябва да бъде структурирано като криминален роман, а талантливият автор създава детайлни светове чрез наблюдение и изследвания. Докато ни запознава със своя творчески процес, Еко споделя как е изграждал художествените си вселени – стартирал е с конкретни образи, избирал е исторически периоди и места, както и разказвачски гласове; съчинявал истории за привличането както на интелектуални читатели, така и на широка публика.