Записките на самурая: Хагакуре

ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ

Ямамото Цунетомо (1659-1716) е самурай и васал на клана Набешима, който управлява провинция Хидзен (сега префектура Сага). След смъртта на своя господар през 1700 г. той решава да се оттегли и става будистки монах. Живее в почти пълна изолация в подножието на планината, където го посещава младият самурай Таширо Цурамото, по неизвестни причини освободен от служба. В продължение на седем години те водят разговори под сянката на дърветата, като старият воин предава целия си опит за живота. Младият усърдно записва всичко необходимо, за да стане добър самурай и да посрещне достойно смъртта. Така възниква ръкописът „Хагакуре кикигаки“ - „Записки за това, което чух под листата“. Цурамото не изпълнява обещанието си да изгори ръкописа след смъртта на Цунетомо, тъй като осъзнава неговата стойност; така текстът остава скрито съкровище на клана Набешима дълги години. Хагакуре бива унищожена много по-късно - по нареждане на американските окупационни власти след Втората световна война, защото е била настолна книга за пилотите камикадзе, които чрез нея изучават презрението към смъртта и усвояват самурайския кодекс бушидо в една от най-драстичните му интерпретации.

Книгата съдържа множество житейски мъдростии - парадоксална комбинация от шинтоизъм, конфуцианство и дзен-будизъм характерна за Япония през XVII век; тази философия обаче остава валидна във всички времена и култури. Хагакуре може да бъде сравнена с произведения като "Към себе си" от Марк Аврелий или "Изкуството на благоразумието" от Балтасар Грасиан както и с "Афоризмите за житейската мъдрост" от Артур Шопенхауер. Книгата е преведена на всички европейски езици.

В новото издание са добавени още петдесет и осем фрагмента, а коментарите относно текста значително са увеличени.