Сянка върху Босфора

Поезията на съвременния турски поет Джевад Чапан е пространство, в което хармонично се срещат и взаимодействат различни традиции, тенденции и стилове - дори тези, които изглеждат несъвместими. Това може да бъде най-сбитото определение за неговото творчество. В него всички възможни образи намерят място; разнообразие от звуци и влияния се преплитат.

Читателят ще установи, че стиховете на Чапан не са натоварени със сложна символика или заплетена структура. Вместо това те предават чувства без излишен шум или агресивност; поезията му предпочита искреността пред проповедническия тон. Липсват внезапни обрати и иновационни трикове; тя е простичка и лишена от фалшив патос, а акцентът пада върху описа на душевното състояние и моментните настроения, вдъхновени от ежедневието. Стихотворенията често произлизат от спомени или обикновени случки с лаконичност в изразяването си; финалите им могат да бъдат изненадващи, но винаги завършват с ясна идея. Творбите му преливат с медитеранска светлина и цветност, носеща меланхолията на степната самота и крехката надежда; те улавят магическата красота на планинските върхове. Поезията му нежно покрива духовната мизерия като тих сняг над пепелта (Ердал Алова).