Достойно есть. Поезия: Иван Вазов

"Достойно ест" - това са българските поети, които с мощта на родния дух и слово запечатали образа на България. За да съществуваме и в XXI век, техните вдъхновяващи стихотворения трябва да бъдат неотменна част от убежденията и националното самочувствие на всяко идващо поколение. Нашите тревоги и надежди са насочени към учениците и студентите днес.

Появата на Петко Славейков и Иван Вазов - един до друг или последователно - представлява важен момент за развитието на новобългарската поезия през XIX век. Техният близък контакт е очевиден и оказва влияние върху основните аспекти както в живота им, така и във формата на присъствието им в националната култура. След Петко Славейков именно Иван Вазов става поетът, който, независимо от големите различия между тях като творци и наличието на видими разминавания помежду им като съвременници, успява за десетилетия напред да превърне поезията в своя територия. Той обединява изцяло емоционалната си интензивност с житейските задължения и ежедневието си. Вазов се утвърдил като трубадур, неизменно възпявайки съдбата на българския народ и красотите на родната земя."