Кардиограми: Дневник 10 ноември 1989 - 30 декември 1992

Георги Марковски не е останал безмълвен и именно в това се крие неговото достойнство. В началото той е убеден, че споделя мислите си само за себе си, но накрая успява да преодолее своята изключително трогателна срамежливост; изразява надежда, че приятелите му ще оценят откровенията му и ще им дадат публичност. Убедени сме, че малцина като него биха желали да застанат пред бъдещето с чиста съвест - нека то отсъди!

„Кардиограми" е заглавие, което точно описва съдържанието. Но „Сеизмограми" би било дори по-подходящо название. То отразява силно разчупената линия, която показва трусовете в съзнанието на нашето поколение и ни води до интензивното отделение. Това не е най-тревожното; страхувам се за онези все още живи хора, които предстои да преживеят нови трусове.
Вера Мутафчиева