Зад вратата на залеза

Ако искате да вярвате, тези стихотворения ме развълнуваха и гласът ми трепереше, докато ги рецитирах. Новата книга на Антоанета Николова е такава – прекрасна, нежна и естествено завладяваща, пронизваща със своята сърдечна чистота и достъпност. В нея всичко е пропито от светла тъга, лилаво споделение, добродушие и почтена недомлъвка; тук се усеща детска наивност, приказен стил и изящно художествено представяне. Това представлява носталгия по избягванията от себе си и стремежа към завръщане у себе си; меланхолия в градски условия, която не подхожда на всеки.

В стиховете си Антоанета Николова понякога изглежда като същество с дълбочина, друг път - символ на опасната крехкост или недостатък в количество. Значимо е обаче как в тази поезия Бог говори не само чрез своите ангели; чрез самата нея той води тихо сражение срещу сатанинската опозиция. Дори най-недовършеното стихотворение в книгата й надминава всякакви остри изказвания. Но какво може да направи Антоанета Николова? Тя няма вина за това, че принадлежи на друга духовна сфера – една нова раса зад хоризонта на добротата и взаимността!

Румен Леонидов