Поколенията в театъра

Тази книга представя уникален и непубликуван творчески архив на две поколения от семейството Сърчаджиеви. Преди около година и половина поех трудната задача да организирам и систематизирам наследството, оставено ми от баща ми, проф. Богдан Сърчаджиев. Докато се потапях в обширния масив от документи, чернови на статии и лекции, работни бележници, режисьорски описания, теоретични разработки, лична кореспонденция и многобройни снимки, преживях две неочаквани срещи. Първата беше с дядо ми - проф. Стефан Сърчаджиев (един от основателите на съвременния български театър), когото никога не съм имал възможността да познавам лично; за него знаех само разкази.

Второто чудо беше как моите скъпи роднини – майка ми и баща ми – които загубих толкова рано, сякаш оживяха пред мен и започнаха да разговарят с мен както винаги са го правили – чрез езика на театъра.

Да принадлежиш към фамилията Сърчаджиеви означава да си „обречен“ на театралното изкуство. Околната среда около родителите ти е свързана със сценичното изкуство; приятелите им са артисти; темите за обсъждане у дома често касаят театъра. Дори смъртта е вплетена в този свят: през 1965 г., дядо ми почива в кабинета си в Народния театър по време на представление; през 1992 г., след важно общо събрание относно бъдещето му, майка ми - актрисата Дора Глинджева - умира вследствие инсулт; а ракът поваля баща ми точно в деня на премиерата на новия му спектакъл...

Когато се връщам назад във времето към детството си, спомените изплуват ярко: вечери прекарани в гримьорните или залата на театъра заради представлението на майка ми; обеди след училище не вкъщи, а в стола при театъра по време на репетициите й или докато баща ми е бил във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) или "Кукления"... Убеден съм, че подобно преживяване има почти всеки един от нас - потомците на Великия Сърчо - проф. Стефан Сърчаджиев.