Съдията

Линор и аз имаме само един опит. Ако този ключ не сработи, значи просто сме в лош късмет. Нито един от нас не е достатъчно ловък, за да разбие бравата. В момента краката ми са като желе. Безшумно поставям ключа в заключалката и го завъртам. Той се движи гладко, сякаш смазан с масло. Вратата започва да се открехва и сърцето ми почти спира от напрежение; чувствам как оловото тече във вените ми. "Гадняр!" - Линор изрича това веднага щом го забелязва." Под бледата светлина на компютърния екран той стои в централната част на стаята и ни наблюдава. Краката му са широко разкрачени, ръцете му са зад гърба, а той полюшва тялото си на пети като охрана, която чака нашия ход...