Мезоамерикански митове. Поредица „Светът на митовете”

Книгата "Мезоамерикански митове" възкресява загадъчния свят на легендите от Централна Америка. Чрез това луксозно издание ще се запознаете с историята, изкуството и религиозните вярвания на ацтеките и маите. През XV век испанските изследователи достигат до територията, известна днес като Мезоамерика, където откриват две напреднали цивилизации – ацтеките и маите.

В “Мезоамерикански митове” можете да научите, че майската култура е изградена върху множество независими град-държави в Централна Америка. Всеки един от тези градове е бил внимателно проектиран с централни площади за церемонии, обградени от важни религиозни и административни постройки. Тук се намирали величествени дворци, пирамидални храмове и игрища за свещената игра с топка. Храмовете били свързани чрез огромни каменисти пътища. Строежът на градовете достига своя разцвет през Майския класически период (около 250-900 г.). Днешният най-посещаван град на маите е Чичен Ица на полуостров Юкатан, който фигурира в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Благородниците сред маите имали седем признака за красота; един от тях бил кривогледството. За тази цел майките поставяли топчета смола между очите на новороденото си дете така, че да насочват погледа му към тях. Освен това желаното сплеснато чело било постигнато чрез пристягане главата на бебето между две плоскости.

Маите също така произвеждали ръкописни книги - кодекси - използвайки хартия от влакната на агаве или кората на смокиновото дърво. Кодовете им са четени вертикално от горе надолу и хоризонтално отляво надясно; само четири оцелели примера стигнали до наши дни: Мадридският кодекс, Дрезденският кодекс, Парижкият кодекс и Кодексът Гролиер.

Маite e били умели математици и астрономи; руините от астрономическата обсерватория в Чичен Ица все още са видими днес – прозорците й са подредени по начина, по който определени звезди стават видими в конкретни моменти.

Ацтекската култура не приемала идеята за първоначален свят; те вярвали в съществуването преди настоящето поне още четири сътворения – наречени "Четирте слънца", всяко загинало вследствие бедствия преди настъпването следващото творение. Съвременният им свят те наричали "Петото слънце".

Ацтекските календарии включвали два типа: слънчевият календар траел 365 дни със своите 18 месеца по 20 дни плюс допълнителните пет дни; докато свещеният календар обхващал 260 дни – той служел основно за жрецките задължения при изборa нa подходящи времена зa дейности като земеделие или война.

За да осигурят възхода nа бога Уицилопочтли всеки ден към небесата , ацтекитe извършвали човешки жертви във техните пирамидални храмове . Вярвали , че ако не предложат човешки сърца c коронари , боговете щели да загинат . Това би довело до катастрофални последици : недостиг нa светлина , безводие i унищожение навсякъде . Най-често избирали военнопленници ; черепът им bил поставян външно na храма .

За кратък период под двеста години ацтетките преминават od nomadско племе dдо властители nа Mexican долината . От столицата Tenochtitlan завладявали близките поселения x y ги принуждавали Da плащат данък .

Авторката Анита Ганери е написала редица произведения относно митологията , религията ，историяta 和 географияta 。 Нейните книги включват “Във времената нa инките”, Оксфордски детски речник “От А до Я nа световнитe религии”, “Сикхсki разказi ”以及其他出版物，其中包括屡获殊荣的“可怕地理”系列。