Наблюдение и разработка. Художествената проза на Държавна сигурност

Апаратът на бившата Държавна сигурност не успя да се справи с възложените му задължения. През 1989 година властта беше предадена от неговия работодател, а множеството щатни и нещатни сътрудници побързаха да се укрият, както в групи, така и индивидуално. В повечето случаи те постигнаха значителен успех. След като провали ролята си на гарант за управленския монопол, Държавна сигурност ще остане запомнена с обширното си писмено наследство, създадено през почти пет десетилетия. Част от това богатство е унищожено или загубено завинаги, но оцелялото все пак е значително. Като резултат от колективно творческо усилие – можем дори да кажем всенародно – това писмено наследство служи като своеобразно отражение на времето. Нека българският народ погледне в него и поне още половин век се радва на своя образ; това е полезно.

През 1998 година законодателството даде възможност на Жерминал Чивиков за първи път да надникне в споменатото огледало. Роден през 1945 г. в Русе, той живее в Холандия от 1975 г., където първоначално изучава литературознание и по-късно работи журналистически като редактор в радио "Дойче Веле". При разглеждането на предоставените му документи от архива на бившата Държавна сигурност, Чивиков откри един младеж с неговото име и някои други черти у него самия. Става дума за персонаж с несъмнени литературни качества, чийто образ е изграждан чрез творчески усилия почти всички негови приятели от онези години. От този персонаж авторът научава факти за себе си и своите приятели, които никога не беше подозирал.

Смята се, че човечеството преодолява миналото си със смях... но и малко тъга.

От 1990 година насам Жерминал Чивиков редовно пише за вестник "Култура". През 2007 година книгата му "Делото Милошевич" бе преведена и публикувана на български език.