Иван Георгиев – Рембранда/ Ivan (“Rembrandt”) Georgiev (1938-1994) / Албум, двуезично издание на български и английски

„На духовното бойно поле битката е винаги на живот и смърт.”
Иван Георгиев

Иван Георгиев (1938-1994) никога не е участвал в изложби и не е продавал творбите си. След като негови картини са отхвърлени при опит за участие, той решава да не предлага повече произведения на съдийския произвол. Освобождавайки се от риска да бъде оценяван или критикуван, той остава недостъпен за мнението на другите. В отговор на въпроса на Илия Грънчаров защо избягва участия в изложби, Иван казва: „Ако поставя картината си до тези 'врабчета', ще стана едно от тях." Работейки върху грубо изработени дъски с платна или зебло, той преминава през реалистични портрети, пейзажи и натюрморти към абстрактната живопис. Оставяйки зад себе си реализъм и късен импресионизъм, той бързо сменя стиловете - понякога с артистична безразличие, а понякога със строг перфекционизъм; постепенно разгражда формите – лица, къщи, дървета и плодове чрез движенията на четката.

Как конкретната, така и абстрактната живопис на Иван Георгиев представляват важни явления за разбирането на българското изобразително изкуство. Неговият бунт срещу клишетата на социалистическия реализъм може да бъде сравнен с този на други художници като Генко Генков или Лика Янко; обаче неговата херметичност води до отказ от участие в търговията с произведенията му. Пътят му представлява уникално алхимично проучване по отношение пластичните трансформации в европейската живопис след 19-ти век до 20-ти век – почти енциклопедично по своя характер. По-лесно е да се изброят теченията, които не го интересуват отколкото онези влияния с които взаимодействал активно.

Живописта му постоянно променяща се остава лесно разпознаваема благодарение силата си независимо от стилистиката; тя предава разнообразие от чувства - радостна екстаза до мрачен сарказъм. Искряща или блестяща както експлозивен заряд , неговото творчество визуализира концепцията за живота като непрекъснато взаимодействие между светлина и тьма.
В една своя рисунка пише: „Красотата е бездънен мрак.“ Шекспир, Сонетите."