История на Франция

Вдигнах поглед и забелязах, че в помещението току-що беше влязъл скъпият ми приятел Берюрие. Бузите му, червени като калифорнийски ябълки, и широкият нос с капиляри ясно подсказваха за любовта му към червеното вино. Той бе облечен в тъмнозелен костюм с пепитен десен, чийто джобове бяха напълнени с мистериозни и обемисти предмети. Синята му вратовръзка не успяваше да прикрие жълтото петно на розовата риза, която имаше множество кафяви дупчици от пепелта на постоянно горящата цигара между устните му. Лицето му издаваше, че е пропуснал бръсненето през последните два дни. Шапката с широка периферия беше наклонена назад и придаваше вид на ореол, правейки го да изглежда като светец — макар и такъв без упоменаване в църковния календар, той беше известен във всяка квартална кръчма из Париж. С топло чувство наблюдавах тези сто и десет килограма триумфираща плът. За по-точно описание от онзи миг трябва да спомена още, че панталонът му беше разкопчан, а ризата нямаше три копчета; това открито показваше корема му, покрит с косми подобни на плачещи върби.