Въздушният пешеходец. Пиеси / За театъра

През тази година (2007) се отбелязват 95 години от раждането на Йожен Йонеско (1909-1994), френски драматург с румънски корени. С дебюта си в началото на 50-те години на миналия век, необичайният и провокативен театър на Йонеско предизвика значителни спорове. Въпреки това, само след две десетилетия той стана известен не само във Франция, но и по целия свят; първата му и най-знаменита пиеса „Плешивата певица” (1950) вече е считана за класика.

В България обаче социалистическата критика я забрани. В СССР го нарекоха „антикомунист”, въпреки че такъв не беше. Дори в родината му пиесите му се играеха рядко. Всъщност, Йонеско презираше политиката и политиците, като избягваше всякакви идеологии и религии. За разлика от традиционния реалистичен театър, неговият стил – често наричан „Театър на Абсурда” – предлага действия без интрига, ирационални диалози и метафизично разглеждане на проблеми, съчетани с непредвидимост и абстрактност както в ситуациите, така и в местоположението им.

В България бяха посрещнати с ентусиазъм няколко успешни адаптации на негови произведения: „Плешивата певица”, „Столовете”, „Кралят умира”, „Урокът” и „Картината или Палячовщина”. Този смел автор обича Бекет, а не Брехт; постоянно шокира публиката със своето творчество. Неговият хумор е смешно-тъжен - тъй като според него "комичното представлява интуицията за Абсурдното" което е дори по-депресиращо от трагедията: то няма изход… стои извън отчаянието и надеждата.

Настоящата книга включва част от най-впечатляващите драматургични текстове на автора на Театъра на Абсурда, както и материали от сборника "Антидоти", който съдържа театрална публицистика и критики. Разговорът между литературния критик Клод Бонфоа под заглавие “Между живота и съня” предоставя възможността да навлезем в тайните зад творческия процес на Йонеско , както взаимодействането между театър , литература ѝ живот .