Няма такова нещо като свободно слово и това е добре

Докато заемаше поста председател на Националната дарителска програма за хуманитаристика, Лин Чини често подчертаваше, че нейните възгледи относно учебния план, литературните ценности и канона са споделяни не само от консервативни съмишленици, но и от либерали като Артър Шлезинджър и дори от марксисти като Юджийн Дженовезе. За Чини този широк консенсус доказваше, че тя просто изразява здравия разум в контекста на радикалните атаки срещу основите на западната цивилизация. Въпреки че никога не го формулираше по този начин, посланието беше ясно: когато хора с различни политически убеждения се обединяват около антипатия към явления като мултикултурализъм или политическа коректност, това означава, че те смятат тези идеи за неприемливи.

Въпросът обаче е сложен; консервативните мислители и либералните активисти могат да изпитват отвратение към едно и също нещо не защото виждат ситуацията по един и същи начин, а понеже имат подобна структура на мисленето. Тази структура разделя същността от случайното и ни кара да бъдем внимателни така, че случайното да не затрупа същностното. Дори ако Лин Чини и Юджийн Дженовезе имат различия относно това какво представлява „същността“ или къде точно е заплахата пред нейното развитие, те ще се обединят в защитата й срещу всеки опонент — включително мен — който твърди, че „същностното“ е категория с променлива форма според историческите условия.

При обсъждането на учебния план трябва да има аргументи относно кои текстове биха довели до желаните резултати – било то изграждането на добродетелно гражданство или ненасилствено общество. Всички групи ще вярват в проекта си и ще отхвърлят всякакви предположения за невъзможността да се направят генерални заключения относно връзката между образованието и целевите резултати. Такъв отказ да се вземе страна може да звучи като вид релативизъм или нихилизъм; но аз настоявам в следващите глави, че той всъщност показва как ценностите произтичат именно от политическия ангажимент.

Резултатът няма да бъде както някои смятат – безогледна свобода или липса на значение за думите –, а напротив: границата между допустимото и онова което трябва да бъде отбягвано винаги остава динамична. Нито привържениците на статуквото нито тези призоваващи за радикална промяна ще намерят комфорт тук; нашият подход избягва крайности в представянето на настоящата ситуация независимо дали идват от ляво или дясно.
Стенли Фиш