Братя Карамазови

Започвам с животоописанието на моя герой, Алексей Фьодорович Карамазов, и съм малко притеснен. Причината за смущението ми е, че въпреки че го наричам свой герой, осъзнавам добре, че той не е особено велик човек. Това ме навежда на редица неизбежни въпроси: какво толкова впечатляващо има в Алексей Фьодорович, което да обоснове избора му като мой герой? Какви значими дела е извършил? За кого е известен? Защо аз, читателят, трябва да отделям време за изучаването на неговия живот?

Най-важният от тези въпроси може да бъде разрешен само по следния начин: "Може би ще разберете от романа." Но ако след прочитането хората не видят в него нищо забележително и не се съгласят с мен? Предварително предвиждам подобна реакция с тревога. Аз смятам Алексей Фьодорович за интересна личност; но имам сериозни колебания относно способността си да убедя читателя в това. Въпросът е там, че той действително представлява активна фигура – макар и донякъде неопределена и несигурна. Времето ни обаче едва ли предоставя ясни отговори.

Едно остава безспорно: той определено е странен човек - дори чудак! Но именно тази странност най-често служи като причина да бъдем игнорирани или пренебрегвани; особено когато обществото търси обща логика сред хаоса около нас. Чудатите личности често остават уникални случаи – нали така?

Ако обаче решите да оспорите последното твърдение и кажете „Не винаги" или „Не е задължително", то тогава бих могъл да получа допълнителен стимул относно значимостта на героя ми Алексея Фьодоровича. Не само защото чудакът понякога носи същността на общото в себе си; а напротив - понякога точно те са свързани със силните течения на времето.

Впрочем предпочитам да избегна сложните философски разисквания и направо да премина към основната история – ако някой желае, ще я прочете независимо от всичко; проблемът идва от факта, че моето живоописание предлага един поглед върху персонажа ми докато романите представят два различни аспекта...

Главният роман представлява вторият - тук разглеждам дейността на героя си в настоящия момент. Първият роман пък изобразява период отпреди тринадесет години и почти не прилича на истински роман – просто описвам част от младостта му. Невъзможно беше за мен да пропусна написването му; иначе много аспекти във втория биха останали непонятни.

Но това още повече усложнява първоначалната ми дилема: щом сам признавам нуждата дори само от един роман за такъв скромен персонаж какъвто e Алекsey Фьodоровich Karamazov , как тогава мога разумно da оправдая наличието na двата?

Размишлявайки над тези трудности решавам просто da ги подмина без решение. Ясно mi e вече ότι прозорливият читател odavno разбира накъде водя разговора si i вероятно се ядосvaхme защо губя ценно време s ненужни думи . На този факт ще реагирам директno : изразих своите мисли поради учтивост i хитрост ; предварителno предупредих za nieкоi моменти .

Доволен съм даже oт разделянeто nа romana na две части ; tака всеки читател sam može daci opredeli дали заслужава усилията mu vторa част . Разбира се , никой ne го принуждаwa ni ma зa който idea is a must or not . Деликатните критици например bиха могли спокойно da посегнат kъм книгата до края , no pонечем ti izmenyvat мнението im .
Това e целият prologue , az напълno se солидаризирам c оценката , но стига to be written let it stay that way.
Сега преминавам кЪm произведениетo."
Федор М.Достоевски