Светлина и Сянка

В живота съществуват страдания, които бавно разяждат душата, подобно на проказа. Невъзможно е да споделиш тези мъки с никого, тъй като хората обикновено ги възприемат като нещо случайно и нелепо. Ако някой реши да говори или пише за тях, често среща скептицизъм и насмешка от страна на околните – такава е социалната норма. Човечеството все още не е намерило начин да облекчи тези терзания; единственото утешение идва чрез забрава - било то от виното или опиумните сънища. За съжаление, ефектът на тези средства е краткотраен и вместо облегчение носи по-дълбока болка впоследствие. Възможно ли е човек някога да разбули мистерията на необяснимите чувства и сенките, които падат върху душата между съня и реалността?

Ще се опитам да разкажа за едно такова преживяване, което ме потресе дотолкова, че завинаги ще остане в паметта ми. Знакът му ще бъде част от мен до края на живота ми; той надхвърля границите на човешкия разум и продължава да влияе негативно на битието ми. Искам да предам това, което помня относно случилото се с него; може би така ще успея поне донякъде да достигна до истината или заключения за самия себе си.

Не ме интересува дали другите ще повярват в историята ми... Единствено се страхувам от факта, че мога утре да умра без напълно да познавам себе си. Жизненият опит показва как огромна пропаст стои между мен и другите хора; осъзнах колко важно е понякога просто мълчанието – трябваше най-вече моите мисли остаят при мен. Сега седя пред белия лист само защото желая малко повече яснота относно собствената си сянка… Тази сянка поглъща всичко написано пред нея.

След като прекратих всички контакти със света около мен, започнах стремително желание за по-добро самоопознаване.
Някой би казал: "Тези мисли са абсурдни", но те са много по-непоносими отколкото всякакви истини. Най-силен въпрос остава: могат ли хората около мен - толкова сходни на вид - всъщност просто Да бъдат измама? Не представляват ли те шепа сенки призовани тук единствено за подигравки? Може ли всичко чувствано от мене просто да бъде плод на фантазия?

Пиша именно за моята сянка появяваща се щом светне лампата – време е аз самият να говоря.
В този труден свят изпитах веднъж усещането как слънчева светлина прониква в живота ми чрез образа една жена или ангел — мигновена искра! Но след миг тя беше погълната обратно от тъмнината...

Оттогава изминаха два месеца и четири дни без информация за нейното местонахождение , но споменът й оставя ярък отпечатък у мен завинаги... Как бих могъл я забравя когато нашият живот вече бе свързан? Няма нужда именем й замърсявам – тя принадлежи извън лицемерния свят.

След тази среща дистанцирах себе си рязко от всички социални връзки търсейки спасение във виното & опиума докато дните преминавали зад стените стаята…