С яка от камък, воденичен камък. Стихотворения

Николай Кънчев е роден в село Бяла вода, намиращо се в Плевенска област. Той изучава българска филология в Софийския университет и започва да публикува оригинални и преводни поетични творби от 1957 година насам. Между 1968 и 1980 година обаче среща забрана за публикации. Дебютната му стихосбирка “Присъствие” излиза през 1965 г., а след това последват още много: “Колкото синапеното зърно” (1968), “Послание от пешеходец” (1980), “Осланям се на маранята” (1981), “Нощен пазач на зората” (1983), “Лайкучката не хапе, а ухае” (1984), "Вълни на вероятността" (1985), "Редом с всички мигове" (1986) и "Със слънце на сърцето" (1988).

Кънчев е направил преводи на „Антология на грузинската поезия“ и антологията „Петима съвременни френски поети: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мешел Деги и Клод Етебан“. Поетичните му произведения са били превеждани в множество държави като Полша, Германия, Холандия, Австрия, Чехия, Сърбия, Словения, Македония, Грузия, Швейцария, Италия, Испания и Франция.