Литература и интелигенция

Боян Пенев, дълбока и силна личност с широки хоризонти, е най-забележителната фигура в българската литературна критика и историческа наука през първата половина на 20-те години. Той притежава цялостен и завършен характер още от ранна възраст. Напомням, че три години след смъртта му, през 1930 г., са публикувани фрагменти от неговия дневник, написан през 1908 г., където той ясно формулира своето основно кредо. В него пише, че писателят не трябва да бъде оценяван по тенденцията в произведението си — тези тенденции имат само временно значение — а по живота, който е извадил от душата си за да вдъхне живот на творенията си. Именно този живот е онова оригинално начало в неговото убеждение, което хората ще преживеят впоследствие.