Под манастирската лоза

Елин Пелин прави открития, които не са известни на никого от нашите селски писатели. Той представя обикновения, малък и пренебрегван селянин, който живее в съответствие с първичната природа и е настроен против "града". За него това е личност с изключително развита душевност и ярки индивидуални черти. Това е фигура с непознат психологически дълбочини и субективизъм. Болката на писателя за съдбата на този човек идва именно от осъзнаването на сложността на човешката му душа. В динамиката на чувствата у героите на Елин Пелин, както и в техния интелект, се крият важни истини за човечеството. Авторът напълно надхвърля традиционното възприятие за селяните, при което доминират само две нотки: идилична невинност и спонтанен социален протест.