Лице в лице със смъртта

„Защо българските поети се самоубиват?“ Този тревожен и открито зададен въпрос, насочен към нашето интелектуално съзнание (доколкото такова все още присъства), е основната тема на настоящата книга.

В историята на българската литература темата за самоубийството като сюжет или биографичен аспект на конкретни автори остава почти непозната и дори често се счита за несериозна изследователска задача.

По неизвестни причини в общественото съзнание се е утвърдила представа, че самоубийството не е типично за здравия прагматичен дух на българите. Но замисляли ли сме колко много писатели у нас са сложили край на живота си по собствена воля? Изброяването им представлява сериозна провокация срещу установения интелектуален мит: Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Никола Ракитин, Иван Бурин, Пеньо Пенев, Минко Николов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев, Христо Банковски и Петя Дубарова.

Причините зад решението на всеки от тях варират в зависимост от индивидуалния им житейски опит. В своите очерци относно Д. Бояджиев, П. Яворов и други автори професор Стойчо Илиев успява да ни убеди в наличието на метафизически и психологически фактори извън традиционното обяснение за конфликта между личността и обществото – тези аспекти многократно намират отражение в техните творби. Завършекът на техния живот служи като стимул за нов поглед върху мотивите „любов - смърт“ („живот - смърт“), които той разглежда с философско-естетична перспектива чрез индивидуалната поетична вселена на всяка фигура. Проучването му детайлно проследява причините за появата и развитието на противоречивостта в цялото творчество на тези автори.

През 30-те години на XX век се правят първи опити да бъде анализирано явлението самоубийство през призмата народопсихологията у нас. Почти седем десетилетия по-късно изследванията направени от профeсор Стоян Илиев поставят началото наново то философскo-критическите дискусии относно литературната история; те предоставят нова перспектива към този важен проблем.
С тъга трябва да отбележим факта че продължаваме да сме назадничави спрямо общоевропейския контекст поради неправилна автоцензура относно изучаването тематики свързани със самоубийствата в литературата (пример можем да вземем от значими руски проучвания). Книгата „Лице в лице със смъртта“, написана с амбицията да преосмисли българския литературен канон и модерния интерпретационнен процес е нужна за родната аудитория.
Христо Манолакев