Българска национална кухня

Кулинарното наследство на България има своите корени в епохата на славяните, траките и прабългарите. В миналото основната храна се състояла предимно от натурални растителни и животински продукти, както и разнообразие от дивеч, риба, миди и раци. Плодородният климат в страната е спомогнал за напредъка на земеделието и скотовъдството, което е дало тласък за развитието на българската кухня.

Приемането на християнството по-късно оказва значително влияние върху нашата национална гастрономия. Религията определя ограничения при консумацията на някои храни, а налага други. По време на постите - например през сряда и петък или по време на Коледа и Великден - българските домакинства проявяват креативност в приготвянето на множество оригинални ястия без месо.

Разнообразието от ястия в нашата кухня също така се обогатява благодарение на народите преминавали през територията ни. Тези културни обменници увеличавали търговския поток и въвеждали новини относно различни хранителни традиции.

Османското владичество временно забавя развитието на българската кухня, но едновременно с това добавя нови видове ястия. Започват да се появяват плътни говежди блюда с наситен червен сос и подправени кебапи.

От руската кухня сме възприели редица специалитети като боршове, пирожки, пелмени; горчица; пушена риба; черен хайвер. Западноевропейските кухни - френска, немска, австро-унгарска и италианска - също влияят: много френски термини навлизат в кулинарния ни речник (като соса , супа , пане), немски (бутерброд , шницел ) английски (бифтек , пай) италиански (спагети , салати).

Националната ни кухня продължава да бъде оформяна от разнообразие фактори като географските условия, икономическото развитие、демографските промени，обичаите 、културата 及其他 .