The Capitan and the Enemy

Сега съм на двадесет и две години, но единственото рождено число, което ясно си спомням сред всички останали, е моят дванадесети. Точно тогава, в онзи мъглив и влажен септемврийски ден, за първи път срещнах Капитана. Все още помня как се чувствах върху мокрия чакъл с гимнастическите си обувки в училищния двор и как падащите листа правеха коридорите покрай капелата хлъзгави, докато безразсъдно тичах да избягам от враговете си между часовете. Пързулнах и изведнъж спрях, а преследвачите ми продължиха да свиркат минавайки покрай мен; защото там в централната част на двора стоеше нашият строг директор разговаряйки с висок човек с цилиндрична шапка - рядко зрелище дори по това време - изглеждаше малко като актьор в костюм. Всъщност никога повече не го видях с цилиндрична шапка.