Ерата на мързела. Как децата ни и ние вече не виждаме смисъл да полагаме усилия

Новото зло, което поразява структурата на нашето общество, е мързелът. Той разединява поколенията, отслабва волята ни и ни редуцира до биологични същества.

Няма смисъл да се опитваме – технологиите вземат върху себе си задачите ни, а социалните системи предлагат солидна защита. Освен това придобиването на знания изглежда ненужно, тъй като можем да ги получим с едно натискане на бутон. Видеосъдържанието заменя четенето, доставките изместват физическото излизане навън, а екраните подменят личните срещи. Уютната завивка и диванът символизират идеалния живот без грижи. Ние вече не се борим за принадлежност към обществото; то трябва да се адаптира спрямо нас. Нарцистичното безсрамие и свръхчувствителността завладяват нови територии. Загубили сме чувството за времевата необходимост за осъществяване на нещата – желаем всичко веднага.

Развитите държави преживяват сериозен цивилизационен упадък. Нашата култура е основана на усилията; всяка форма на напредък произлиза от тяхното наличие. Доскоро трябваше да преодоляваме множество форми на принуда в един суров свят; дали днес, когато тези предизвикателства липсват, последствията няма да бъдат ужасяващи?