Моят подслон и моята буря

Арундати Рой, известната авторка на „Богът на дребните неща“ (печелила „Букър“ през 1997 г.) и „Министерството на върховното щастие“, се насочва към мемоарния жанр, за да изрази дълбоките си чувства в мощна проза и да сподели сложността на отношенията с майка си – Мери Рой. Тя е умна, обаятелна и безкрайно мечтателна жена, която управлява живота си с решителност и оказва влияние както върху личния път на Арундати, така и върху творческата й кариера.

След загубата на майка си през септември 2022 година, Арундати Рой изпитва смесени чувства - от мъка до объркване относно бурната обработка на този опит. В желанието си да осмисли връзката с майка си, от която се е отделила едва като тийнейджърка (18-годишна), тя пише тази книга не защото я обича по-малко, а точно обратното – за да продължи да я обича.

Така възникват тези мемоари – комбинация между биография и автобиография – които разказват историята на момичето от Керала в Индия, израснало само с майка си и впоследствие утвърдило се като една от най-влиятелните писателки в съвременността. В книгата читателите ще намерят дълбочина, лирика и мащабност характерни за романите й, както и страстта ѝ към политически теми и интимността присъща за есетата ѝ. Това е ода в чест на свободата, трудната любов и предизвикателствата по пътя към признание.

Книгата е сред десетте най-добри публикации за 2025 г., според списание „Ню Йорк Таймс“.